да така е за теб са външни щото си осъзнал до някаква степен че не са твои мислите. Въпроса е колко от хората го осъзнават?

Съгласен съм, но тук вече идва личната отговорност, веднъж като си разбрал че са ти насадени, що позволиш ли да ти причиняват страдание.

Погледнато от тоя ъгъл, можеш да кажеш наистина че нямаш нищо твое, дори страданието е дадено от бога, радостта също. Въпроса е да го докараш до тук. Щото докараш ли го до тук си приключил със страданието.

Кво можеш да направиш? Пратено ти е страдание, ами няма мърдане. Значи приемаме го. Щом го приемем то изчезва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите