|
И така уж влизаме, всичко там отпред подредено, отблясващо, съвършеното романтично, всичко е ок, ама не влизаме. Спирам се. Мисля. Нене, твърде е напудрено, това не съм аз, а и той не е човека за това, той ми се подсмихва, казва "давай, ти си!"
Не влизаме, втория път. Стоим на входа, гледаме го там това романтично съвършенство иииии не става.
Трето влизане. Аз вече съм мислила. Сещам се , че в който и да е магазин харесвам нещо, после се оказва най- скъпото в магазина. И проблемътс холограмите изглежда е решен. Просто искам еди колко си от най- скъпото и знам, че това е за мен. Ок.
Проблемът с кръжащите мъже обаче как решавам. В началото не ми се струва проблем, нещо ги бях игнорирала, но се стих да попитам това задължителна практика ли е в този магазин, и ми казват "да". Има и други варианти, ноооооо.. е доста, направо забележително сложно. Не трудно, а сложно.
Аз не съм по сложните неща. Влизане еди кое си. Казвам "35 ви най- скъпи модели, а що се отнася до мерките, пичовете, дето ви вършат таяработа, в стройна редичка пред мен".
Следва...
|