|
И тя не се съпротивлява, само е как да кажа.. малко притеснена.
А той нека си е обществен, към този момент не я интересува това, сигуро защото й отваря един съвсем нов свят пред очите. А той е .. от неприятен, става спътник, доверено лице, нали знаеш чувството някой да ти е зад гърба, където и да се оплетеш Приятел е не точната дума. Закрилник? Нещо такова:))))
Най- интересноата част в целия сън, разговорът който подхващаме, след като излизаме. Аз стегната, както вече споменах. Той загрижен. Ама искрено такова. Обяснява ми, че това там вътре е отражение на мен. Каза: "В стаята си само ти, разбираш ли го това?" Кимам, ама не много убедително. "Жените, поведението им, атмсферата, това си ти, и понеже това Е така, явно няма за какво да се притесняваш, разбираш ли?". Кимам. Тръгваме да влизаме. Викам си добре, ебати, двама сме, нека е романтика, щом съм аз, нека е романтика, маса за двама, приглушена светлина, знаеш.. отпблясъците на топящия се лед в сумрака, и прочие блабла... после ми светва, че това не съм баш аз.
|