храна, вода, ток, ремонти са неизбежни така или иначе. Когато хората, водени от (необяснимия си) стремеж към сдвояване решат да живеят заедно, тези неща продължават да се случват. Т.е. те не идват когато си купиш стоката мъж, има ги, просто ползваш стока за еднократна употреба или (по-устойчивият и по-социално неприемлив вариант) се научаваш да си сменяш крушките и да бъркаш гипс.

Няма значение.

Идеята е такава: започне ли човек да разсъждава за живота си от позицията на "минал се", употребяван като вещ по смисъла на някаква техническа целесъобразност, това не е идва от другите, а от човека. Ако реши да разсъждава по тоя начин, абсолютно всеки човек може да си каже "и сега какво, омъжих се за него, че да му подкрепям социалния статус, да не го разправят, че е стар ерген и да му пера чорапите" - образно, не се хващай за чорапите. За мен по-интересното е какво провокира човек да започне да мисли по тоя (очевиден) начин post festum. Имам предполагаем отговор, мисля да си го татуирам в скоро време

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите