Не един. Три ще ти споделя. И трите съм ги сънувал във вариациии по няколко пъти.

Възможно най-сухо.

1.
Със семейството си и някакви хора сме в планинска хижа (или около нея). От близкия объл връх започва да тече лава. Няма изригване, само от върха се стича лава. Тече бавно и не е много гореща. Ззапочваме да бягаме всички. Някак си аз се оказвам доброволен водач на бягащите. Водя ги нагоре, встрани от лавата, защото смятам, че ако бягаме надолу лавата рано или късно ще ни настигне. Срещаме и бягащи от други посоки, които тръгват с нас. Тичаме към съседен баир, който е отделен от нашия и лавата няма как да се качи по него, но се оказва, че лавата всъщност идва от по-високо и започва да се показва от билото и на този баир. Тичаме насам-натам, като търсим посока, в която лавата няма да тръгне, но потоците постоянно ни пресичат пътя. Бягаме доста дълго. В някакъв момент загубвам ту жена си, ту някое от децата, после се намираме, и пак се губим. Жена ми в реалността има проблем с ходенето и в съня ми обикновено изостава, но не я изчаквам, за да спася децата. В един момент се сещам, че това е сън и правя усилие да се събудя, но не успявам. В крайна сметка се събуждам преди да успеем да избягаме от лавата или тя да ни застигне.

2.
Много подобен на горния, но вместо лава, тече вода. На моменти се оказвам облегнат на нисък насип, зад който водата е повече от язовир "Искър" и е дълбока поне 500 метра, защото съм видял долината, която е заляла. Водата е много тъмна, почти черна. Понякога се оказвам в бетонна къща, която водата залива бавно и в един момент над мен остава само педя въздух. Тогава водата събаря къщата бавно и цяла като детска играчка, при което успявам да изплувам навън.

3.
Става земетресение. Аз съм в блок и практически не виждам мебелировка, а само стени. Помещението се огъва като картонено кубче, ако го натискаш по ръбовете (това съм го виждал наистина в хола си по време на земетресението 1987 година). В един момент виждам през прозореца как съседни блокове бавно падат. Знам, че и моят ще падне и се чудя къде да застана. Блокът започва да се накланя и стените се срутват на цели панели. Успявам да застана под две стени като палатка, но те продължават да слягат надолу. Целият блок бавно потъва надолу, а аз успявам да се измъкна от "палатката" само за да се окаже, че над мен има още стени. В някои от вариантите стената най-после ме затиска, но преди да умра се събуждам с някакво реално задавяне (имам апнея).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите