|
Понеже тук имаше нарочна тема за сънищата, в която все ми се искаше нещо да напиша, но все и не успях..., и понеже едно от неудобствата да се събуждаш сам е, че няма на кого да разкажеш дивния си кошмар, от който се събуждаш или облян в студена пот или като парцал, и да се отърсиш от него, та затова го споделям тук... С уговорката, че винаги, когато се събудя (може и да е за добро, когато иде реч за разни страшни и опасни сънища), нещо ми се губи, някакви нишки потъват безследно, цветове избледняват на дневна светлина, детайли се изгубват някъде в ежедневното...
Та...Говоря си с дъщеря ми в стаята й. Целият под е в сивкаво- бял теракот, прорязан от почти незабележими нежно- розови нишки (такива са в действителност коридорите) и по едно време забелязвам, че в средата на стаята плочките започват безшумно да се цепят, после да се издигат нагоре, подпрени една в друга. Не обръщам внимание, продължаваме да си говорим. В един момент с крайчеца на окото си забелязвам, че нацепените плочки са заели доста по- голяма повърхност и изведнъж съзирам, че подът в детската стая на доста места прозира като дантела и виждам съвсем ясно празния апартамент отдолу, от който прониква сякаш призрачна светлина. Усещам и че всяка част от пода е нестабилна и сякаш плаваща под краката, а стъпването върху нея носи риск. Същевременно части от пода буквално се разцепват пред очите ми и започвам да изпадам в паника. Пропадаме! А дъщеря ми се смее идиотски и се люшка стъпила върху някаква отделена подова част около леглото й. Чудя се нея ли да усмирявам, домашните любимци ли да спасявам, в пълен шок съм...И не знам нито какво да направя, нито на кого да се обадя, даже и не си помислям да излезем от този рушащ се дом, чийто под започва да се цепи и в коридора. Мисля си: Господи, в дневната има книги до тавана и почти всички стени, вероятно толкова много тежат, ако и там подът рухне... Звъня на мобилния на бившия съпруг, все ще измисли нещо. Отсреща ми се обажда някакъв сънен женски глас, който и не възнамерява да подаде телефона на бившия. На всичкото отгоре ми говори на някакъв странен и съвършено непознат език. Аз пък, кой знае защо, реших да й отправя въпрос на немски. Никакъв резултат... По едно време чувам някакъв тропот и човешки говор, идващ откъм стълбищната площадка. Някаква комисия ходеше на оглед из блока и разбрах, че моят случай не е изолиран, уви, не само при мен се рушеше. Повиках ги да видят какво става у нас, надявайки се да ми кажат нещо успокоително, че ей тук някъде ще се сложат опори, ще се ремонтира еди къде си и всичко ще се оправи. Не си спомням изобщо кой какво каза, имах чувството, че всички си мрънкаха неразбираемо под носа и не ме забелязваха. Един едър мъж, чието лице не си спомням, не знам и да ми е познато (май малко напомняше възедрия изнасилвач от кримито, което гледах късно снощи), ме заговори и в момента, в който усетих някаква нотка на състрадание в гласа му, просто рухнах и се затресох от рев в ръцете му...
Другите детайли ми се губят. Изпаднаха някъде измежду процепите на "дантеления" под. А знам, че имаше и още.
По едно време имах усещането, че искам да се събудя, да получа някакво потвърждение, че този ужас е само сън, но не можах и не можах... КОгато все пак се събудих, макар че се усещах като извадена от центрофуга, изпитах огромно облекчение. Облекчението ми е още по- голямо, след като написах този сън тук. Съвсем егоистично бързах да го излея, да превърна и конкретизирам образите в думи, сякаш забодени окончателно в хербарий, и да се отърся по- бързо от тях. А имах усещането, че този клуб е единственото място, където евентуално някой ще ме прочете с разбиране или поне без да ми се чуди на акъла.
Не знам дали сънят е огледало на хаоса или хорър- музей... По- скоро е събирателен и деформиран в сюрреалистичен пъзел образ на тревогите ни, преживявания, събития, случили се около нас, понякога даже натрапчиво отражение на ехото от някакъв проблем, който продължава да търси решението си и в съня... Ох, хайде стига толкова съм словоблудствала. И благодаря за вниманието.
Редактирано от PipilotaV. на 26.07.12 09:35.
|
Споделен сън
Споделен сън
