малко си арогантен. Аз не разбирам, а ти разбираш. :)) От къде знаеш какво разбирам и какво не разбирам?

Какво е заспал бог и какво влагате в това? Общото разбиране че ние сме заспали богове се базира на тезата че всички носим божественото съзнание и че в един момент ще се събудим. И това може да се погледне по този начин. Въпроса е че много от думите и книгите които сте чели са се отнасяли за други времена.

През 70-80 години е даден тласък на духовното развитие, какъвто в такива мащаби до тогава не е имало. Тогава тази теза е била вярна, защото е имало реален шанс милиони хора да се събудят от този сън. Сега този шанс го няма. Човечеството направи избора на агресията и арогантността, на алчността и безотговорността. Влака го изпусна човечеството, и връщане назад няма. Сега въпроса е, колко индивида и колко трудно/лесно. Дано ме разбираш.

Не всички човеци дори носят душа или са сами в тялото което носят. Но тези неща дори да ги прочетеш трябва да ги видиш, а не да повтаряш заучени идеи.И за да си дадеш реална сметка докъде се простират твоите лични знания се запитай какво е дух, дуща, съзнание, разум, от какво са изградени те, какво ги свърза, какво е живота в човешкото тяло, има ли той реално изражение. Какво развива съзнанието, какво съставлява духа и каква е същността на душата. И бъди искрен и честен със себе си, за да видиш кое е твое и кое е чуждо, защото чуждото не може да те ползва.

Има една тенденция, която е много популярна и трябва да се разбере. В днешно време хората се впускат в какво ли не, само и само за да се спасят. Хубаво е да се впуснеш в духовността, но нека да е от собствен опит, преживяване и откровенност. Много неща могат да се изманипулират с ума - аз съм стигал до там да си вярвам че съм просветлен. Това обаче не ме направи просветлен. Или с две думи знание на заем не те ползва. Защото в материята те ползва но в духовното е точно обратното. Тази мода е за да избягаш от себе си. А себе си първо е егото - все още това е най-познатото. Защото и то е част от теб, до момента в който не се освободиш от него. Трябва да минеш през собствените си болки, комплекси, желания, представи, очаквания и да минеш без да се загубиш в тях или в усещането че си просветлен или супер израстнал. И този процес е болезнен. Защото толкова човек се е срастнал с егото че когато почва да го губи има чувството че е насилван и че губи самия себе си. И почват, ред депресии, ред алелуи и скачане до облаците.