Къде е противоречието между двете съждения? Аз не намирам такова.

А и аз не пиша книжки. Разказвам истории, когато ми се прииска да споделя нещо преживяно. Книжката се появи случайно.

Като се замисля, май не съществува такова нещо като "монолог". Дори когато само един говори, това, което казва е насочено към друг(и).

Даже когато човек си говори сам, насочва "монолога" си към себе си като към второ "Аз".

Тоест реално винаги има диалог, само че в някои случаи едната страна е в дълга пауза.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите