просто има една граница, след която човек прилича на глупак.
Говорим за друго. За паразитирането.


Никой не е застрахован от това и едва ли има човек , който да не е изпитвал това на гърба си в една или друга форма .
Спрямо моя опит и характер , съм се научил да действам по два сценария .
Или режа клонките на този напълно и повече не се занимавам с него или пък му поставям постановка , която е предварително намислена , така че сам да се усети че знам за какво става на въпрос и да спре с глупостите си.
Такива решения са трудни и не винаги човек се чувства добре когато ги изпълнява , даже и след това , но е по-добре , от колкото да се чувства както си описал като глупак .
Най-лошият сценарий е , да се чувстваш така , а да не предприемеш нищо , а само да превърташ някаква информация в главата си и да не можеш да вземеш решение .

Пак повтарям , това е спрямо моят характер и опит . При друг кой знае , може да е различно.