Странници колкото искаш.

Наскоро гледах по дискъвърито филм за една американка, която от години е в инвалидна количка и ходи на работа с нея. Колегите й останаха като гръмнати като разбраха, че тя е напълно здрава, но иска да е саката. И не заради съчувствието, а просто иска да е саката. Единствено си позволявала няколко часа разходка в гората седмично, което било единственото, което щяло да й липсва когато си направи операция на гръбнака за да осакатее наистина. Най-трудно било да намери доктор, който да й направи операцията. Не е луда, защото не си и помисля да направи опит да се осакати сама, за да не вземе да се пребие или да осакатее по начин, различен от желания - да не може да ходи.

Тези, за които четох, че биха предпочели едно по-компактно човечество, не бяха учени. Всъщност ако вземем понятието хуманизъм като насочено към човечеството, а не към индивида, може би по техния модел човечеството би просъществувало още хиляди години, докато по сегашния му давам(е) най-много още стотина.

Естествено, нито те, нито аз (за себе си гарантирам) са си въобразявали, че по въпроса може да се направи нещо конкретно, а само са изказали хипотезата, че значителното намаляване броя на човеците, би се отразило добре на човечеството.

Не съм съгласен, че това е високомерие. Когато един учител оценява учениците, или един спортен съдия спортистите, те не проявяват високомерие, а на базата на своя опит и познания се опитват обективно да преценят техните способности.

Иначе великите японци или китайци бяха казали, че е обидно да хвалиш някого, защото по този начин го оценяваш, ерго поставяш се по-горе от него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите