Чакай да си довърша мислата.

Бе, хич не ми иде да правя добро на хора, които според мен са лоши. Иначе, да преведа някоя бабичка през улицата, образно казано, случвало ми се е. Ама хич не ме бива за добрия самарянин.

Като дете и младеж, най-голямо удоволствие ми беше да доставя удоволствие на някого. После почнах да се стискам.

Ще ти дам един пример с циганите. Едно време им давах някой лев или да ми измият стъклото на колата. После години наред гледах едно момче (което вече стана мъж) на Орлов мост (и на кръстовището на Графа и Драган Цанков стоеше често) с един крак отрязан от коляното. И на него давах, докато веднъж, чакайки светофара, обърнах внимание колко човека му дават. Започнах да го наблюдавам всяка сутрин. Сметнах, че за 5-6 часа спокойно си изкарва над 1000 лева. Моята заплата тогава беше по-малка. Замислих се - само него ли храня или и поя още двама-трима цигани, които не са си мръднали пръста да научат азбуката или да похванат работа. Дори и само него да храня, защо го правя - за да може да създаде 10-15 циганета, които пък моите деца ще трябва да хранят. От тогава на циганин стотинка не давам, ако не ми е свършил някаква работа.

За да не изглеждам съвсем звяр ще ти кажа една случка от миналия месец. В Троян имах локално парно. Развалих го, защото не ми върши работа. Котлето на дърва тежко - сам не мога да го замъкна до кофите. Мина една каруца с циганка и две циганета - ровеха в кофите. Питах я искат ли да вземат котлето. Очите й светнаха. Разбрахме се на другия ден в единайсет да дойде с мъже.

Като си замина каруцата - моят съученик и съсед през улицата ми викна от балкона на втория етаж:

- Бе що ще храниш циганите, да ги.... На това котле на вторични барем 100 лева ще му вземеш.
- Ми може, ама аз няма да тръгна да го мъкна на вторични.
- Ми дай ми го на мен.

Стана ми гадно. Мразя да обещавам и да лъжа хората, ако ще и да са цигани. От друга страна този съученик много е помагал на мен и на майка ми, която живее сама пък и пак беше без работа. Дадох му го.

На другия ден циганите дойдоха в уречения час. Казах им, че съм дал котлето на комшията щото ми е комшия и им дадох двайсет лева за разкарването.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите