Ами ако семейството е моят двор - то си е добре, дори много добре - имам предвид като взаимоотношения и като качественост на членовете. Както би трябвало да бъде, децата ни са по-добри от нас, развиват се, другите го забелязват и оценяват, значи всичко е наред и мога да се отдам на мисли извън семейството.

Друг е въпросът, че аз по отношение на пряка зависимост, чувствам цялото човечество като свое семейство. Не ми е безразлично къде и защо се избиват, защото и моите деца можеха да са в или близо до този автобус. Не съм този, койт още си каже "Бог дал, бог взел".

Унищожаването на горите, животните, обработваемата земя, ще засегне и тях. Тровенето на храните ни и превръщането им в безвкусна химическа субстанция е вече факт и те никога няма да ядат, това, което съм ял аз.

Нищо не мога да направя? Най-вероятно да. И в такъв случай какво - да се прибера на село и да си гледам градинката. С удоволствие бих го направил още преди десет години, но не мога, защото завися точно от тези, които са извън буквалното ми семейство и чийто подтик за действията им се опитвам да проумея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите