Сега ще добавя нещо към темата, и първия ми въпрос е:

"Случайно ли е, че половин час след като пуснах такава тема, се сблъсках с нещо, което се свързва за мен пряко с нея?"

С една позната преди време си говорихме за Господ и по-конкретно за нещастията, които постигат иначе добри и според нас невинни хора. Тя не е библейски религиозна, но вярва, че има Бог. Според нея (а доколкото знам и според Библията) Бог наказва хората до не знам кое си поколение за грехове на предците им.

На моето мнение, че тове е несправедливо и безсмислено, най-малкото защото съгрешилия няма и да разбере, че някой страда заради неговите грехове и следователно не може да се поправи, тя не можа да даде обяснение, освен, че това си е така - така е решил Господ.

Преди три дни ме помоли да й помогна. От няккаво списание й искали интервю. Дали й въпросите, но искали отговорите да са по описателни, а не едносрични, а тя не е човек на словото. Знаейки какво съм лапацало, ме помоли за съдействие в написването на отговорите.

Естествено се съгласих - и на мен ми е интересно. Завчера си беше забравила въпросите, за да ми ги даде да им отговарям, вчера пак. Днес отивам в обедната почивка - "Пак не ги нося - казва - но си имам оправдание - ужасно оправдание. Не съм се прибирала вкъщи."

Имала възрастни (над 80) вуйна и вуйчо. Снощи след работа отишла да ги посети и заварва следната картина: вуйната в безсъзнание в локва кръв, а вуйчото паднал до нея - в съзнание, но неподвижен.

Оказва се, че вуйната получила силен кръвоизлив от ануса, припаднала и не се свестила поради загуба на кръв, а вуйчото, който бил с микроинсулт, но подвижен, като я видял, че пада, скочил от леглото да й помогне и получил втори инсулт - сега е парализиран от кръста надолу.

Имат син на 40 с психическо заболяване, което го прави неадекватен и неспособен да се грижи за себе си, камо ли за родителите си.

Моята позната е единствената им роднина в София.

Сега въпросите:

Ако има Бог, защо е отредил тези двама старци, които така и така са страдали 40 години с болния си син, да продължават да страдат и да се окажат в безнадеждно състояние, включително и синът им, за когото досега някак са се грижили?

Случайност ли е, че моята позната точно тази вечер е решила да ги навести и така е спасила вуйна си?

А дали това е наистина спасение за вуйната?

Възможно ли е всъщност Господ (ако го има) да наказва не старците, а моята позната, като я подлага на такова изпитание - някой сега трябва да се грижи за тях и тя, бидейки съвестен и добър човек, се чувства длъжна да го направи?

А а след като тя е читав човек, тогава защо Господ я наказва с такова преживяване?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите