Господ не е обект на представа, а на изживяване. Има неща в живота ни, които са резултат на нашата воля, физическа, умствена, емоционална... Затова сме създанени така че да се справяме/ и да сме благодарни за това/, но има моменти, в които тя не е достатъчна.Моменти, в които си сам и е нужно да се справиш и ничия човешка помощ, няма да го направи. Тогава идва желанието за упование, съприкосновение, спасение, смирение когато се погледнеш от страни виждаш, че това си ти, но не си сам, разбираш, че никога не си бил.
Някои хора си живеят с мисълта, че всичко е благодарение на тях или някой дреуг - приятел, близък. Не им е дадена честта, ако може да се каже така, да се допрат до осъзнаването.
Е, който, когато, стига и да Го търси с душата си.
п.п. за мен осъзнаването стана след случака, кагото бях на 33, тогава направих и кръщението

Редактирано от юpaтa на 19.07.12 13:03.