неразбирането води до отчуждение. Не се ли разбират, каузата е загубена. И става така, както го казваш. Много точно казано. Те затова и като го осъзнаят това, се разделят ако са малко по-егоисти, за да се наживеят както си искат, без да ги е грижа за децата и тяхното щастие. Като сте направили деца, да сте мислили. Нали така. Детето не е договор, не е ангажимент, то е дълг. Твой дълг да го отгледаш докато си стъпи на краката, да го подготвиш за оцеляването в живота, за постигането на едно по-добро житейско състояние от повечето други хора. Да му дадеш и много мигове на радост, защото го обичаш. Но то и ти сте различни. Самостоятелен човек е. Със своя съдба, тенденцията в съдбата му идва от отвъдното заедно с него и ти можеш само да му помогнеш да стане по-добър, повече човек. Защото така си мислиш че трябва. Защото така обществото върви напред. Към по-добро бъдеще за всички в него.

Егоистите винаги живеят по-добре. Но когато дойде смъртта... тогава плащат сметката и повтарят училището. Лекият живот не учи на нищо, той е междучасие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите