Драмите са предизвикателства на живота. Човек живее заради тях. Ако липсва драма, значи или си мъртъв, или си постигнал висша мъдрост и земният ти път е вече приключил. Накратко - няма ли емоция, не си жив. А емоциите са с равно количество положителни и отрицателни, статистически погледнато. Съзнанието може да отмести тази статистика много далеч от нулата, но обикновено го прави неосъзнато и не подлежи на контрол от индивида. Така на едни живота им харесва, на други - не. Можеш да посадиш човек във всякакви условия и той да постигне баланс - ако някой не наруши баланса на ума му с разкази за по-добри условия на живот или с по-лоши. Умът е бог. Прави чудеса. Съзнанието е тъпо. Прави предимно бели, освен ако след 20 години обучение не се превърне в добра машинка.

Човек без драма и проблеми няма. Чест ти прави че ги пренебрегваш, значи живееш добре. Но дали не живееш прекалено добре ? На какво те учи живот без проблеми ? На нищо. Това е път към смъртта. Духовна или физическа. Без проблеми, които да преборваме ние никога не бихме станали способни на нещо хора. и никой от нас не би заслужавал уважение. Нито пък обич. Нищо не остава без проблеми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите