За свое оправдание ще копирам оправданието си от друг клуб:

Имам физическа непоносимост към чалгата. Като ги чуя да завият на умряло разните Николини и Веселини или пък меракът на чичо Денчо да цепне дънките на непълнолетната Радка, и направо храносмилателната ми система напира да си каже мнението.

Обаче!

Ровча си снощи по ютубата и стигам до Горан Брегович.

Сега, ако трябва да сме точни, "чалга", на турски просто значи музика, а в българския се е наложила като понятие (още преди "циганските" изпълнения на Тодор Колев) за циганско-сватбарска музика, изпълнявана най-често от по-препечените ни съграждани.

От тази гледна точка, произведенията на Горан Брегович са си пар екселанс чалга, но ритъмът ме хваща за пръста и натиска ли натиска "replay".

Опитвам се да се оправдая, че е заради комично-сатирично-самоироничните текстове, но такива има и в другата чалга, известна още като поп-фолк. Що тогава това ми харесва, пък онова... да кажем не.

Не ще да е и ритъмът - и двете лягат къде по-плътно, къде по-обтекаемо върху турския кючек.

А кажете ми що така!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите