Ами ти в този си постинг много отговори си дал, според мен.

Няма идеално лоши хора. Всеки, когато прави нещо лошо съзнава, че е лошо. Изключая патологичните случаи. Щом един човек може да направи съзнателно добро на някого, но може и да направи съзнателно лошо на друг, просто защото не го харесва- значи прави разлика между добро и зло. Мисля, че от този конфликт между съвест и прояви на личността- от там се създава един дискомфорт, който рефлектира върху вътрешния мир и това се изписва на лицето на човека /и не само/.
Същото може би се получава и при принципно добрите хора- когато преживяват лошотията на околния свят, без да могат да я "разберат", т.е. да си я обяснят и да я приемат, като нещо идващо като логична връзка следствие от несъвършенството на заобикалящото ни. Тогава настъпва пак, мисля, такъв конфликт в човека и той се изписва на лицето.


За лекарите ... дълга тема. Много очаквания има стоварени върху медицината като цяло. А тя е само едно условие. Не е решение на проблема със смъртта или болестите. Колкото повече време минава, толкова повече съм убедена в това.


При майките е пак засукано положението. Мисля си, че една майка би трябвало да бъде внимателна относно мотивите си, които я карат да тласка детето си в една или друга посока. След това да внимава в методите, които използва, за направление на детето. Абе ... още се уча и даже не ми е приятно да философствам на тая тема, щото съм в котела

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите