|
|
| Тема |
 Re: Демонът на неБлагодарността [re: coffeemate] |
|
| Автор |
roshava (:)) |
|
| Публикувано | 13.07.12 23:01 |
|
|
|
Философия и религия ... огромна разлика има между двете и изобщо не преливат да ти кажа.
Религията има Бог, нещо външно към което да се стремиш.
Философията, тя е нещо вътрешно към което да се стремиш.
Единственото общо е, че трябва да постигнеш смирение/тишината в съзнанието си, което ще ти позволи да чуеш това вън или това вътре. Всъщност, когато постигнеш тази тишина, осъзнаваш съвсем различно нещо, но това е друга бира.
За смирението ... кой ти каза, че не съм го познала? Защото си мислиш, че смирението е да се примириш с чуждото мнение ли?
За противоречието ...
Това, което имам, всъщност не е мое, то ми е дадено с лекота и с лекота може да ми бъде отнето.
не изпитвам нужда да благодаря, че съм направила добро
След като не е твое, как точно правиш помен с чужда пита?
И след като ти е дадено от някой/нещо и с това дадено си успяла да направиш добрина ... не е ли редно да благодариш на този някой/нещо? Или не е нужно да благодариш, защото някой или нещото са ти длъжни да ти го дадат?
От религиозна гледна точка, ти трябва да благодариш на Бог/независимо от името му в зависимост от религията/. От философска гледна точка, трябва да благодариш на селфа на приемащият, че те е допуснал до себе си.
Взимащият е прецакан при всички положения, та не мога да разбера, защо си мислите, че е благородно да прецакваш другарчето си, като му даваш?
...
| |
| |
| 
|
|
Re: Демонът на неБлагодарността