|
Тема |
Чай от липа |
|
Автор |
юpaтa () |
|
Публикувано | 27.06.12 23:11 |
|
|
Дни наред Слънцето жарко препичаше. Градинките преливаха от разцъфнали пъстри цветчета. С всеки изминал ден въздухът по улиците се насищаше с мириса на цъфтящата липа ... Толкова силно, толкова много, че дори у дома той беше там, съвсем дискретно, но всяко вдишване те караше да се усмихнеш от сладостта на липата проникнала в теб. Но ето днес дойде дъждът - този летния, дето плисва изведнъж, като изведро, толкова неочакван, че само шумът му те кара да се надигнеш от следобедната дрямака и да попиташ -"Какво става?".
Разходката след такъв дъжд е необикновена. Минаваш по напеклите се улични плочки , усещаш изпаренията на дъжда. Въздухът нагрят и смесен с влагата на дъжда изпарява мириса на прецъфтяващите липи. Вдишваш дълбоко и онзи топъл меден мирис на чай от липа достига до всяка частица от мозъка ти и то без да си отпил и глъдка от чая... Ей така само докато си крачиш по улицата.
п.п. в забързаното ежедневие разбирам как ми липсват моменти като този ...
|
| |
|
|
|