Няколко мои сентенции:

Значи потръпвам от ужас при вида на куче, инстинктивен страх изпитвам и кучетата го усещат. Даже и от най-дребен пинчер ако се затича към мен се паникьосвам.



Ако стопаниниът му го држи на каишка, и ми каже, че е добро, може да го погаля. От бездомните също се страхувам много, особено когато са на глутница - доскоро в нашия град нямаше, псле се появиха, а след това се появиха и такива с марки на ушите - и май наистина са ги кастрирали, а не са опапли само парите - животинките са кротки и безобидни. .

Никое куче, котка, слон или мечка или крава не са по-ценни от живота на човек.

Не искам детето ми да живее в среда, в която хора ловят кучета и садистично ги убиват, да не навлизам в подробнвости, имаше такъв репортаж по телевизията преди време. Не искам такива хора да се движат по улицата и да нямам начин да ги разпозная и се предпазя от тях. Също се страхувам, че в детскта градина може да има дете на подобен човек и моето дете да го хареса.

Е, ако разбера, местя детето веднага, то е ясно....


Та това е...

"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. Джонсън