никой не виня и не искам да поправям, отдавна съм се отказала от всички тези безуспешни опити...
вярвам, че има причина за всичко, което ми се е случило и продължава да ми се случва (дори и да не ми е ясно точно каква е, защото това си е божия воля), дори и да ми е тежко и да страдам от всичкото това... и не се оплаквам, с времето свикнах да живея с това, не че не ми се иска да имаше къде да се спася, още повече сега, когато имам и дете и не искам да расте в същата обстановка, но няма как... когато не можеш да промениш нещо, трябва да се научиш да го приемаш такова, каквото е, защото така или иначе ти се налага да живееш с него...
обаче не зная дали и как бих могла да поправя вредата, която ми е нанесена... сигурно някой ден, някъде, от някого, който ще ми засвидетелства любовта, която досега ми е липсвала и която отчаяно търся и си въобразявам, че намирам все в неподходящите хора...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите