|
Ех. Аз ако знаех причините за всички проблеми, които се явяват между хората, веднагически бих взела мерки да изгладя разминаванията, и то с голямо удоволствие. Всъщност го правя. Когато знам защо се е случило нещо. Когато не знам, го отдавам на характер, на лични предпочитания и това е. Приела съм, че не става всички да живеем в мир и любов. Но поне за себе си съм доволна, че всъщност нямам лични конфликти, нямам драми, някой да ме мрази, да се хващам с някого за косите или такива неща. Може би сме твърде подозрителни и от страх излишно си мълчим когато трябва да говорим. Партньорът, с когото си мислех, че ще остарея, така и не ми каза какъв проблем има с мен, май никога няма да разбера напълно какво точно стана с нас. Отиде си и край. Говоренето липсва. Как да се познаваме добре и да се грижим един за друг, ако не си говорим, то с телепатия не става. И като чакаш другият от въздуха да разбере какво ти е, а той не схваща - оп, разминали се. Та така. Аз често мисля, че би трябвало да е лесно, какво толкова, уж с никого нямам проблеми, край мен всякакви различни хора и с всички се разбираме чудесно, а хлъц, вечер си говоря сама на телевизора.
п.п. Погледнах статията. Имам подозрение, че съм с личен дефект по отношение на привързаността. Когато нещо се изгражда/възпитава във връзка родител-дете и някой, в случая аз, не е израснал в такава връзка, може би не знае как да показва привързаност. Уж Приятелите ми знаят прекрасно, че ги обичам и ги харесвам, но дали аз съм го показала добре или те са отгатнали, не ми е много ясно. Разсъждавам си. Нали съм и без друго на някаква такава вълна...
Редактирано от Бзънн на 03.06.12 22:22.
|
Re: Привързаности [re: adekvaten]
(бъгната)
Re: Привързаности