Майка ми е така като дойде. Понякога спи при мен, ако работи до късно, по-близо й е отколкото да си ходи до тях. Тоест не е посещение с цел да говорим, просто е наоколо. Казвам й, че има половин час да каже каквото има за казване и после да се прави, че я няма. Горката ми е свикнала вече. Иначе си седя на компютъра или правя нещо, тя ми разказва сериал, аз отивам да се къпя, тя ме вика да питала нещо, кошмар. Трудно беше, ама в крайна сметка що-годе се преборих. Кажи на момичето, че си имаш твои си мисли и че тя те разсейва. Да, добре, ще поседим да побъбрим, ще ти обърна внимание, но после моля, не ме закачай. Нещо такова. Ако не разбира... друга съквартирантка. Най-мразя да се пълни ей тъй пространството с думи, не че не ме бива да бъбря, ма докато работя например, мълча като пън, колежките ми навремето бяха вечно убедени, че по някаква конкретна неприятна причина не искам да им говоря.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите