Всичките ти въпроси имат много отговори и всичките те може и да са верни или грешни, за това въпреки че ще ти споделя моята гледна точка, трябва да разбереш, че именно вярата в теб и твоят мир, ще ти дадът верния отговор.

На какво мнение сте - товарят ли очакванията една връзка?
Очакванията винаги товарят една връзка. Какво са всъщност очакванията? Това е по-интересен въпрос. Очакванията са мисли и емоции насочени към обект или ситуация който/която трябва да се развиват по определен начин от човека който има тези очаквания. С други думи това е желание нещо или някой да приеме определена форма или състояние. Обекта или ситуацията може да си самата ти или в самата теб. Така базирано на миналите си знания ти напъхваш сега и утре в мъртви рамки. например имала си щастливо любовно приключение преди 10 години. Възможно е отново да искаш да напъхаш новото, в онези рамки и очаквания на миналото щастливо. А щстливо има много лица, повечето обаче остават непознати за нас поради очакванията. Очакванията правят живота студен, замръзнал, скучен и мъртъв. А на живото винаги ще му тежи бремето да е мъртво.

А могат ли да я съсипят?
Те са обречени да я съсипят. Очакванията са мъртво проециране или проециране на нещо мъртво върху нещо живо. Живото е винаги тук и сега, а мъртвото е някъде в миналото. Как наслагвайки нещо от мъртвото върху живото ще се спаси ситуацията от съсипване? Направо си е обречена на съсипване.

И дали няма да е по-добре просто да даваме от себе си всичко, което искаме и можем да дадем, без да очакваме в замяна непременно да ни бъде отговорено със същото?
Няма по-добре или по-зле. Ако можеш даваш, ако не можеш не даваш. "Не даването" е състояние, потребност, същото толкова ценна и важна като "даването". Няма по-добро. Ако можеш даваш и даваш без очаквания -безрезервно, ако можеш не-даваш и не-даваш безрезервно без очаквания. Ако не-даваш, недей очаква човека да е сърди че не даваш. И ако даваш не очаквай човека да е благодарен че даваш. Просто запази неутралност и баланс, вътрешен мир. никога когато дадеш не може да ти бъде отговорено със същото, защото този който е срещу теб няма същото и не може да го има. Той е толкова различен - мъж, друго възпитание и т.н.

Хората са толкова различни, как бихме могли да очакваме някой да ни чете мислите или да действа като нас самите, защото от това сме били имали нужда.
Няма нуждфа да се очаква. Но трябва да има респект, привличане и толерантност. Другото само си идва после.

И да пренебрегнеш собствените си нужди в името на другия алтруизъм ли е или любов, или някаква шантава смесица от двете се питам...
Да пренебрегваш собствените си нужди заради каквото и да е било е глупост. Все едно да си забраниш да дишаш? Или да пиеш вода? Освен физически нужди имаме и духовни, и именно заради тях има случай когато съпругата умриа умира след няколко месеца и съпруга или обратното. Нуждата е нещо което е живото определящо. Нещо без което не можеш. Когато любовта ти е толкова силна към другарчето че ти буквално не можеш да живееш без него, е съвсем нормално когато то си отиде, ти да го последваш, случва се естествено.

И нещо без въпроси от мен,
ако не можеш да дадеш безрезервно и без очаквания, по-добре недей-дава. Това ще нагарча и на този който дава и на този който получава.
Да живееш с очаквания от друга срана е като да си направиш харакири насила. Хем искаш щастие хем сам се лишаваш от него, защото докато има очаквания, няма щастие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите