Не можеш да ме натовариш с дължина когато си говорим, само копнатата литература ми е прекалена и я минавам по диагонал. Това местенце, така както го обвиняваш, че е едва ли не сбирщайн от идиоти, е направено точно като протест срещу ширещата се безнаказаност на просташкото поведение, от което реално и ти се оплакваш. Само че ти си много по-краен и затова ти се струва, че пляскам с ръце и не ми пука какво казваш. За теб праволинейността на един разговор трябва да се спазва изключително строго, а за мен много по-важни са отношенията. Ти не умееш да се справяш с отношенията, а ако се постараеш, ще можеш да говориш с хората нормално. Ако искаше само да информираш, сто пъти досега да си направил блог и само да цъкаш линкове към него. Щом продължаваш да пишеш във форум, към хора, значи хората все пак имат някакво значение за теб.
Никъде, забележи - НИКЪДЕ! в правилата на форумите не е казано, че потребителят е длъжен да пише само и единствено строго по същество в дадена тема. Да, има все пак някаква мярка. Но за нея следи човешкият фактор - както модовете, така и участниците. Тази мярка е въпрос на усещане за общност, на способността за улавяне на настроението и атмосферата на даден разговор /или в даден клуб/, а ти се опитваш да наложиш мярка при положение, че усещането ти за общност напълно липсва. Правя си труда да ти го пиша, защото от една страна разбирам какво ми говориш и от друга страна все пак се надявам да има шанс да започнеш да правиш компромиси, въпреки че пишеш за едни и същи неща и се отнасяш към хората по един и същ начин откакто те чета. Няма да промениш никого, а равновесие и разбирателство се постигат с компромиси, в среда от непознати хора те са направо наложителни. Ако искаш да си говориш с останалите, трябва да си снижиш изискванията. Иначе няма да се получи.
Достатъчно дълго ли ми се получи, за да имаш цитати, на които да отговориш? Шегувам се, не искам да отговаряш, направо никак недей да ми отговаряш. Казвам ти нещо, остави го така. Ако искаш мисли, ако искаш недей, но не ми отговаряй. Защото няма да продължа да пиша, само това исках да ти кажа и стига толкова. Иди назад, погледни си темите от преди години и виж с какви думи си се обръщал към мен. Аз ги погледнах. Ако се промени нещо в отношението ти към хората тук, ще приема, че си ме разбрал и без специално да ми го казваш. Ако не - ще продължа да поглеждам онези стари твои думи, за да си напомням да не бъда такава добричка. Общо взето тъгувам когато виждам, че общуването е важно за някого, а в същото време упорито го отритва. Това е единствената причина да ти пиша и обяснявам. Бих предпочела да съм права в това си мнение за теб, но ако съм сглупила и сгрешила, не е проблем.
|