Да ти кажа дори аз, която съм общо взето против брак да се намесва в отношенията, ако много обичам някого, ама любов... ти казвам. И този някой ми предложи, колкото и да не ми се иска брак и бла-бла, няма да го оставя да виси в пространството, нито ще го порежа. Защото когато човек обича това е над всички останали принципи и това да се ожениш/омъжиш е малка жертва в сравнение с това да нараниш човека до теб - ето това е голяма жертва. Не говоря за случаи, когато имаш съмнения, че не искаш да прекараш живота си с него, говоря за случай, в която обичаш наистина. Така че хубаво би било да не е изправен човек пред тази дилема, но веднъж изправен пред нея, изборът му отразява и чувствата към другия и отношението. Според мен. И вече един път изразено това отношение, някак нещата не могат да бъдат както преди.
Пък и аз все пак съм жена, мъжете не мечтаят за рокли и клетви във вечна вярност, но повечето малки момиченца така си представят бъдещето. Е... как да лишиш жената, която обичаш от тази детска мечта, ако ти коства прекрачване на някакви твои по-скоро политически принципи. Хлъзгаво е и не е много достойно. Достойно е да се каже истината "Виж, мойто момиче, много ми е приятно с теб, хубаво ми е, обичам си те, но не толкова, че да се оженя за теб. Затова предпочитам да си оставя опциите отворени." Ей така да го каже, а не "Много те обичам, мило, ама принципно съм против брака." В 90% от случаите второто е просто маска пред първото. Оставям 10% ей така, ако ги има хипотетично.

..rude & not ginger...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите