Преди време един човек ми написа това. Мързи ме да го редактирам, затова ще го оставя с латинските букви.

Horata kato cqlo mnogo burkat i smesvat vutreshnoto i vunshnoto nikak ne pravqt razlika v sledstvie, na koeto se opitvat da zapulvat vutreshnata praznina ot vunka, koeto estesveno ne stava i se porajda edno vechno nedovolstvo i praznota u choveka. Ima edna mnogo podhodqshta prichita za tazi idea :

И Човекът приседнал самотен...
Потопен дълбоко в тъга.
Тогава всички животни се примъкнали
до него и му казали:
"Не искаме да те гледаме така тъжен. "
"Поискай от нас каквото и да е.
Ще го получиш. "
Човекът казал:
"Искам да имам зорък поглед. "
Лешоядът отвърнал:
"Ще ти дам моето зрение. "
Човекът пак казал:
"Искам да съм силен. "
Ягуарът му рекъл:
"Ще бъдеш силен като мен. "
Тогава човекът поискал:
"Желая да узная всички тайни на земята."
Змията надигнала глава:
"Аз ще ти ги покажа."
И така всички животни се изредили.
А човекът получил техните дарове.
Станал той и си отишъл.
Тогава бухалът се обърнал
към другите животни:
"Сега, след като човекът знае
и може толкова много неща,
страх ме обзема."
Еленът му казал: "Сега човекът има
всичко, от което се нуждае. "
"И тъгата му ще изчезне. "
Но бухалът му отвърнал:
"Не, аз видях празнота у човека."
"Огромна като гладът,
който той никога не ще утоли. "
"Затова той е тъжен и ще иска
все повече и повече. "
"Той ще граби и граби... "
Докато земята един ден не му рече:
"Нямам какво повече да ти дам... "