На мен таз бъгня ме налазва много пъти ама преди много време, бях тъпа но упорита за което не съжалявам... Повода е тва, че признах любовта си на някой, с който знаех, че няма да имам никакъв успех ... и се сетих за една песен, ето извадка от нея, която ми дава есенцията в точната доза /лечебна надявам се/ за мен....

Дали срамът е жалък или шибаното его?
Наркоманът вижда розов момент в думата "дрога".
Сега разбра ли? Вложиш ли всичко - губиш облога.
Самия израз "абсолютно щастие" носи тревога.
Какво, ако изгубя сто пъти играта?
И кво, ако хиляди пъти спечеля войната?
Какво, ако за 2 стотинки си продам душата?
И как няма, ако това е цената за свободата?
Квот съм искал, до стената никой не съм притискал!
Най-доброто човек създал, когато наистина искал!
Дали пък най-добрата не е всъщност грешната нота?!

а песента, от която е цитата:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите