|
търся едно Infinity тука, а го няма да сподели нещо, пък и профила му изтрит, колко странно....
понякога си мисля, защо последната любов все е най-голямата, а като ги наредиш в редичка и виждаш, че всички си приличат, всички са "най-големи"
в кавички разбира се
а при приятелствата не е така, няма по-големи и по-малки, всяко е специално, има специално място, специална ниша в нашето "себеизграждане"/нова дума, която научих току що/
понеже съм на прага с раздяла с поредната ми Най-Голяма си пускам почти нон стоп ей таз песен
http://www.youtube.com/watch?v=FlsBObg-1BQ
поздрав за вас и с мой превод:
Оставих го да се влюби в теб
Сърцето ми, за което сега претендираш....
Беше мрачно и аз бях изгубена
Когато ме целуна и ме спаси
Ръцете ми, те са силни,
Но коленете ми са твърде слаби
Че докато ме прегръщаш
все се свличам в краката ти.
Но има нещо в теб което не познавам
И което не искам да познавам
Нещата, които ми каза и казваш
Не са истина, никога не са били,
А игрите, в които ме увличаш
Ти винаги ще ги печелиш, винаги.
Но, виж сега, аз запалих огън в дъжда,
Виж го, бедничкия ми, докато галя лицето ти,
Виждаш ли - изгорих всичко, докато плачех.
Там изгоря и името ти, твоето име.
Когато лежа до теб,
Мога да остана така
Със затворени очи да мечтая
За теб и мен – заедно, завинаги.
Нищо не може да се сравни с това.
Но има нещо в теб, което не познавам
И което не искам да познавам
Нещата, които ми каза и казваш
Не са истина, никога не са били,
А игрите, в които ме увличаш
Ти винаги ще ги печелиш, винаги.
Но, виж сега, аз запалих огън в дъжда,
Виж го, бедничкия ми, докато галя лицето ти,
Виждаш ли - изгорих всичко, докато плачех.
Там изгоря и името ти, твоето име.
Понякога се събуждам, очакваща...
Сърцето, което ти плени, те чака
Очаква твоето „Да!”
Дори сега, когато всичко свърши,
Нищо не ми помага да спра да те търся.
Но, виж сега, аз запалих огън в дъжда,
Виж го, бедничкия ми, докато галя лицето ти,
Виждаш ли - изгорих всичко, докато плачех.
Там изгоря и името ти, твоето име.
Но, виж сега, аз запалих огън в дъжда,
Изгорих нещо от нас вътре в него,
Усетих го как умира,
Защото аз знаех, че е за последно,
Че е за последен път.
Да, нека изгори.
|
Иненадвам се
Иненадвам се
