По-скоро проблема е на друго място.
Както споменах при първата любов , често връзката протича без особенни задни мисли , заради липсата някакъв натрупан опит и болката от него. Всяка връзка натам причинява размисли и болки от нищото , заради минал опит.
Примерно ти си имала приятел , който ти е изневерил , като се е оправдавал с много работа и след това те е оставил заради друга жена примерно. Следващия който срещнеш и каже че има много работа и е зает, ще задейства червената лампичка в теб , че нещо не е наред, от което ще изпиташ страх и ще започнеш да анализираш нещо в него, което няма нужда от анализиране и това ще трови и двата, независимо дали сте си го споделили или не. Това натпупване ще доведе до много дребни караници , които ще обърнат колата , на-вече заради собствения страх, а не заради чуждите реакции , защото натрупването на болка и мислите от нея избиват.
За това човек трябва да проучи себе си и да се занимава само с това, а не да опреличава другия като лош , или да му задава някаки квалификации. Обвиненията към другия почти никога не са градивни , а дори да са такива, тогава идва въпроса защо някой е търпял всичко това толкова време и накрая е обособил нещата така , което пак връща проблема всобствената ни глава , а не в тази на партньора. Винаги ние сме виновни за това, което ни е случва
не човека до нас. Който мисли противното , често остава разочарован винаги.