Думата раздяла или загуба, сама по себе си не изисква никаква мисъл, а по-скоро приемане. Човек с годините все по-трудно приема някакви неща , защото характерът с годините се затвърждава, а не се променя. И така се стига до момента за който говорехме , да се асимилира случка на раздяла, за да може човек да го приеме по-лесно. На едно дете няма да е нужно толкова да асимилира.
За равносметката която спомена , не може да се прави ежедневно , защото да има равносметка, трябва да има факторът липса, недостиг , проблем, за да бъде анализът цялостен , а и равносметката преди нещо да се е случило не е равносметка, а само мисли , които като не са в крайно неприятна ситуация, не водят често до изводи. Нали по същия начин човек отива при психо-терапевт , чак когато установи че има проблем.
Но е много важно каква равносметка ще се направи , често равносметката много зависи от това какъв живот води индивида.