"Човек колкото повече опит трупа , толкова повече заблуди и фикции си създава."

Съгласна съм, но имам въпрос. Ако приемем че това е правилно, тогава къде е гаранцията, че анализирайки причини, поводи и последици не си създаваме още и още заблуди? Още в ранните си години започваме да ги създаваме, после анализите ни не са ли базирани именно на тях? Това опорочава до голяма степен обективността според мен. Не говоря за кой добър, кой лош, а за личния анализ. Всеки анализ се прави от една страна на базата на кои сме дотук и това включва и вече изградените ни заблуди, от друга на фикцията за това които сме и искаме да бъдем- отново изкривяване на обективността.

Между другото, само да вметна, този анализ мисля че трябва да се прави ежедневно, а не толкова след прекратяване на някаква връзка. Във връзката има винаги двама човека и без обратна връзка (каква тавтология) се получава нещо изключително едностранчиво. Анализът в крайна сметка ще бъде върху отношението ни към/с един човек, но не е казано, че ще помогне или даде някаква информация в/за отношението с други.

Мисля че анализът, освен ежедневен, би трябвало да е повече в отношението към себе си, което малко или много изхвърля идеята за анализиране на връзки.

Не трябва да се забравя също и че анализът често, не винаги, но често води до заплащане със спонтанност. Доколкото на човек му е мила тя е друг въпрос, но със сигурност тя страда малко или много с вечните анализи и по-точно с опитите за корекции.

Аз съм от хората, които смятат че човек не може да променя същността си из основи, може да промени отношението си към нея обаче, а предимно това влияе на отношенията с другите хора.