|
|
| Тема |
 По повод ученика и учителя |
|
| Автор |
TRlNlTY (съзерцателка) |
|
| Публикувано | 05.03.12 23:28 |
|
|
|
Днес хванах за в трамвая да си дочета една започната вече книга и стигнах до едно изречение, което ме накара да я затворя за момент, да погледна през прозореца по един нов начин на света около мен и да се усмихна в една доволна усмивка, сякаш пак съм дете и някой чичко ми е дал шоколадче
и така, бързам да споделя аз прочетеното - след кратък интелектуален спор между двамата, породен от съмненията на ученика в напътствията на учителя му, последният казва на ученика:
"Не си мисли, че съм дошъл да ти донеса мир и спокойствие. Дойдох да ти донеса меча."
Замислих се колко е вярно... Всеки сам трябва да извърви пътя и сам да извоюва собственото си израстване. Няма как друг да го направи вместо теб. Трябва да се пребориш сам със себе си, със собствените си демони, докато отхвърлиш всичко ненужно и стигнеш сам до истината, която ще те освободи...
| |
| |
| 
|
|
По повод ученика и учителя
