Не мисля, че майчинския инстинкт ще ти се събуди щом до сега не е дал такива признаци. Само ако родиш може да се събуди според мен или евентуално ако твой брат, сестра или др много близък човек се сдобият с бебе има шанс да ти се прииска. Не всеки ражда, защото иска да си дундурка бебе. Аз родих защото намерих любовта си и някак си исках заедно да си имаме нещо, което да ни е скъпо, за ни свързва още повече и изобщо.... не мога да обясня - то е чувство необяснимо. Знам само, че преди да срещна точния човек изпитвах ужас от мисълта за дете.
Някои раждат, защото всички покрай тях така са направили и те се чувстват някак си нереализирани и втора ръка, все едно че им лиспва нещо, за да са пълноценни. Трети раждат защото са луди по деца.
Никой не знае какъв родител ще е другия или пък той самия докато не пробва. Освен това няма дефиниция за добър родител - за мен добър е едно, за друг - друго, може би противоположното.
Аз лично не мога да преценя какъв родител съм. Мисля, че съм по добра от много други, но те може да са на др мнение.
Преди да родя майка ми викаше: Не раждай деца, ти не ставаш за майка, ще забравиш да ги нахраниш нак-малкото.

Като родих и ме видя как ги гледам не повярва на очите си - каза, че никога не е виждала толкова жертвоготовна майка, готова на всичко за да им е добре на децата. Самата тя (тя го казва) не била такава, понеже явно се има за еталон за майка, ама аз като нейна дъщеря имам по-различни впечатления за качествата и на майка.

Хората ще разберат че не искаш, когато им обясниш с прости думички личната си причина да не искаш. И ако това е, понеже ще ти развали стандарта на живот е ОК, разбирам те - наистина ще ти се развали. Но на мен ми се струва , че като че ли имаш нещо против самото раждане (предвид, че говориш за осиновяване).
За мен ти си много умна и много зряла. Това, че не разбираш какво пропускаш ако нямаш деца е съвсем нормално, защото ти просто няма как да го разбереш преди да го пробваш. Отстрани като гледаш добиваш впечатления за проблемите усложненията, които децата създават. Но не можеш да усетиш чувството на майка към дете - това е нещо много различно от любовта към мъжа ти.
С 3 съм, малки, трудни за гледане, нямам помощ от никъде - вързана за тях и много ограничена свобода. Но въпреки всичко не искам да си връщам предния бездетен живот, колкото и да ми беше забавен, да си правех каквото ми е кеф и да нямах никакви грижи. Преди имах почти всичко, без щастие. Сега имам само щастие и почти нищо друго.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите