аз пък мога да избягам от проблема, като се затрупам с всякакви задачи и занимания, за да е зает ума ми с нещо, че да не мисли за проблема и това е факт - много хора точно така правят, за да забравят за това, което ги тормози и успяват, аз също съм го правила, но когато се случи да остана съвсем сама вкъщи с проблемите си в началото имах чувството, че след като са били подтискани, сега когато са насаме с мен така ще ме налегнат, че не знам как ще се справя, мислех, че просто ще ме задушат до отчаяние... и така, спомням си една сутрин, след поредния самотен ден и самотна нощ как бях седнала на балкона с цигарата, наоколо беше толкова тихо, изведнъж усетих такова спокойствие, направо блаженство... разбрах, че не е нужно да се плаша от себе си, от самотата и да бягам от усещанията си, защото колкото и страшно да ми се вижда просто трябва да го изживея, а след бурята непременно идва спокойствието и чувството е прекрасно, целият товар просто пада от плещите ти, като някаква ненужна обвивка, в която допреди си бил затворен... и изведнъж сякаш оживяваш, на душата ти става леко и светло и сякаш, като новоизлюпена пеперуда ти остава само да запърхаш със крила, защото разбираш, че живота ти е точно такъв, какъвто трябва да бъде и всяко нещо е на мястото си, никога не е имало хаос, той е бил само вътре в собствените ти мисли...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите