|
Тема |
Re: ИСКАМ! [re: Vitalite] |
|
Автор |
Aнreл () |
|
Публикувано | 04.11.11 16:13 |
|
|
И аз те обичам персонално.
Само да вмъкна специално за теб. Знам че те вълнува глобалното и само искам да спомена, че учените тепърва откриват че сърцето излъчва състоянието си със всеки heartbeat. Тоест на всеки пулс се излъчва сфера от електромагнитни частици, която се миксва със 7 милиарда други електромагнитни частици и пронизва всичко на тази планета и извън нея със скоростта на... светлината. Значи ако някой в момента в бг се чувства зле, той е част от средата която е около мен. Да интензитета във физическия план намалява с дистанцията и във времето но в духовния свят няма граници. Дори една малка частица от тази емоция или чувство излъчено от теб може да обърне живота на някой друг. ние не си даваме сметка колко вълшебни същества сме.
Аз съм за обикновенната чиста любов към ближния. колкото и егоистична да е тя е по-добре от това да мислиш за собствения си гъз (не говоря за теб а общо :Р), и когато човек проходи в това и има усета кое е егото и кой евентуално е това СЕБЕ си, да прояви не любов, а МИЛОСТ към себе си.
Да се говори за обич към себе си първо трябва да сме наясно какво е това себе си или поне да сме наясно с това кое е егото. Имаме достъп до егото и можем да го изследваме. То си има граници. И когато ги усетим тия граници, можем да проявим милост към себе си, можем да изберем как да се държим с околните, можем да изберем във скромност и смирение да респектираме себе си. Иначе ако почнем директно без да сме опознали самото его, ще е трудно да ги разграничим и от там ще ни е трудно да се обичаме.
Един прост пример.
Има човек който дразни всички в офиса. Включително и теб. Един ден ти си намръщена. Той също. Друг ден ти си усмихната, но той пак е намръщен. На третия ден ти пак си усмихната и той е вече по мек. На 20-ия ден той ти се усмихва като ряпа и ти се чудиш аджеба да не ти си е размазал грима. Не той просто е усетил твоето добронамерено отношение и тъй като има нужда от време да "стопли" не се е усмихнал на втория ден а на 20-ия. Така ти става ясно че той не се мръщи заради теб а заради неговите си проблеми. И от там можеш да го обичаш колкото си искаш.
Груб пример но тя материята си е грубичка. Това което е най-важното е че човек на базата на околните и наблюдения върху себе си и тях и експерименти, може да открие как да обича себе си или по-скоро да проявява милост към себе си. Да не се измъчва заради другите, да не се тормози че е несъвършен, да не съди и самоосъжда. Но важното е да има наблюдения и експерименти. И в един момент когато се появи ситуация в която не си правил експерименти от някъде идва знание и ти просто знаеш, вече нямаш нужда от експерименти. На това му викам интуиция.
Гуш.
|
| |
|
|
|