Казваш не можеш да се влюбиш в дадености като слънце, небе, луна, звезди...
Не казвам точно това, но в крайна сметка всичко е въпрос на интерпретация...твоята е такава и на мен не ми пука особено. Хора разни и аз съм много далеч от това, че мога да накарам някого да погледне през моите очи, достатъчно ми е, че ми се случва понякога и то без да хабя толкова думи като в случая. :)
добре, но нали онази любов за която поетите пишат и ти така пламенно защитаваш не е нищо друго осен проекция на виртуални качества, които приписваш на обекта на твоята любов.
А защо "нали"??? Любовта е такава, какъвто смисъл решиш да й придадеш ти. Затова е и толкова спорна тема и всеки си мисли, че всичко му е ясно. Аз например не съм съгласна с твоето определение, но пък Vitalite е ок и се съгласява...някой друг, вероятно ще види нещата по начина по които ги виждам аз и така...
Като финал и за да не разводнявам злободневността на темата мога да кажа само, че аз не се влюбвам в мечти и копнежи. Може би имам много занижени критерии, защото когато съм се чувствала влюбена, то е било именно заради притежаваните реални качества на този човек и начина по които те влияят на мен...харесвал ми е начина по който ме е трансформирало макар и само присъствието му.
Няма да се намесвам повече...а си позволих да го направя, защото ме издразни много силно това, че някой (в случая ти) се гордее с това, че не е и никога не е бил влюбен.
Почти всеки се ражда гений, а умира идиот!!!
|