|
ако кажа че ми харесва няма да е точно, по-скоро бих казал че го споделям.
прибрах се изморен и си случайно попаднах на тази песен докато се мотах в нета.
гледах картинките и музиката и някак всичко изплува отново в съзнанието ми.
влюбих се безумно раздели, сълзи, радост, рози, целувки, нежни нощи и звезди, трепет и вълнение, очакване и чакане и полет и прозаичност и докосване и още много и и и
и пак раздяла и много празнота
по това време много обичах да се споделям в подобен стил на горния
"хмммм
сценарий...
изпуснат шал и тръгващия влак....
сценарий ли каза?
а времето е прекрасно.
дърветата, истинска любов
прегръщаш ги тихо и безмълвно
кво ти пука. или на тебе не ти пука
за кафето.
за парата от устата ми в студената вечер.
за бръчките около усмихващите ми се очи.
за брадата.
или за мръсните обувки събрали уморените ходила.
за
усмивката в душичката ми.
сценарий.
кафене. кафе. цигарен дим.
музиката.
масите. изхабени от времето луксозни маси.
уморен барман и няколко апатични към живота
посетители.
а на вън вали.
сняг или тъга. сълзи.
а аз стоя.
сам. и богат.
едно кафе.
без захар."
Тази ми кънтеше ден и нощ, докато пълнех пепелниците с фасове а сърцето си с копнежи и тъга.
След това раздяла.
има определени хора които ти влизат до мозъка на костите, не че те обичат, не че са за теб, не че са нещо специално, просто си влизат, неканени, неискащи с щракване на пръстите просто, усмивка, с един поглед и са там. не че има какво да правят, не че им пука, просто дърпат струните фатално болезнено. If I can moon like a morning dove... хахахах тва ми кънтеше яко месеци наред.
сега знам. има неканени, неискащи и неподозиращи. влизат до дъното на костите ми. и остават далечни... далечни завинаги.
те точно и за това влизат защото винаги са били далечни, далечни а ти се струват толкова близки, и все пак страдам с такива същества, заради тяхната несподелена далечност или далечна несподеленост.
другото изглежда скучно, не знам дали си пробвала. тотално близки и тотално споделено. изглежда скучно. изглежда ясно. всичко е твое и всичко твое е негово иф ай кен муун лайк ей монинг дафф.... и все пак, в него си безкрайно щастлив, всеки миг, всеки дъх, свеки жест, като гукане на утринен гълъб.
|
Re: Искам да споделя... [re: Basi Piklata]
Re: Искам да споделя...
