Днес към 5 часа следобед изведох дъщеря си в задния двор да се полюля на люлчица. Вятърът беше поутихнал, и я заведох на люлката, която сме завързали за простора. И гледам нещо невероятно: някой от съседите си е проснал чаршаф, 2 калъфки за възглавници и калъфка за одеало в леопардов десен! Съдрах се да се смея, а дъщеря ми все ме питаше защо, но аз как да й обясня!?!
След малко се прибира от работа и мъжът ми, и вместо здрасти, почва да се смее. Аз бях забравила за чаршафите, но му проследих погледа и разбрах защо се смее. Попитах го дали съм му разказвала историята с леопардовите чаршафи, и той отговори Не. Долових лека паника в гласа му, може би си мислеше, че това е някаква история с леопардови чаршафи, в която аз съм участвала преди да го срещна (As If!@!). Аз обаче без притеснение продължих с разказа си.
Преди доста години работех в една банка в едно малко китно предградие в Америка. Срещу нас точно имаше един огромен паркинг, чийто управител беше един доста висок и строен мулат. Беше сравнително млад, несемеен, и говореше много правилно, което показваше, че не е от гетата, а че е от добро семейство и че има образование. Фирмата имаше бизнес сметка при нас и той често идваше да прави депозити. Всички го харесваха, даше една от възрастните ми колежки каза, че той е най- елегантният и добре облечен човек, който тя е виждала в банката. Американците като цяло са slobs а той винаги носеше риза и вратовръзка. Един ден той точно беше излязъл от офиса, когато Мери- една от младите ми колежки, която беше необвързана (от доста време май) и без перспективи на хоризонта, се изцепи: I BET HE HAS LEOPARD SHEETS AT HOME!!!
Ние се съдрахме от смях, а тя ужасно се изчерви. Сигурно не беше усетила, че е изрекла мислите си на глас
Мъжът ми и на тази история се смя. Сега, смехът настрана, чудя се чии са чаршафите на двора! Нямам такива съседи or do I?
*****
"...faster if you took your clothes off. Survival 101." Jacob Black, "Eclipse"
|