Аз пък съм влюбчива, случва ми се средно по веднъж на година две. И съм много наясно как е да страдаш от несподелена любов. Обаче поне като опит - имам го не е като да го нямам. И ума си да загубя, не е съвсем. И съвсем да пропадна, знам че сама съм си виновна. Значи никой не е длъжен по някакъв начин към мен, така както аз не съм длъжна на никой. За харесването, секса а още повече любовта са нужни двама. Може да е тъжно, може да боли, може да изгараш от горест и печал, но това е. Искам да ти кажа, че дори не дочетох целия ти пост, камо ли коментариите. Знам прекрасно каква е болката, знам също че и не трябва да се оставяш да те гори вътрешна омраза, по-добре я излей навън, ако ще и с омраза, но когато е действително оправдана. Да мразиш някой само защото той не те харесва или обича - така измъчвеш само себе си. Незнам какво друго да ти кажа. Освен да бъдеш по-силна от инстинктите си, дай воля на емоциите си, но ги контролирай, за да не те контролират те.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите