|
Винаги съм свързвала морето с чайките и чайките с морето... и винаги съм ги харесвала. Предполагам, че когато съм видяла морето за първи път, съм била по-скоро респектирана, но в чайките се влюбих отведнъж. Харесвам всичко в тях: дългите им жълти човки, заоблени накрая; кръглите им червени очи, неистовите им крясъци, походката им, нахалството им, лакомията им- всичко. Как завиждах на хората край морето за възможността им да живеят сред тях! Колко много ми се искаше чайките да се заселят и във вътрешността на страната...
И така, в продължение на много години, всеки път, когато си тръгвах от морето, се сбогувах не само с него, но и с чайките.
Нямам представа какво точно е имал предвид Лермонтов, казвайки, че човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи (по този въпрос трябва да се обърна към saksun, защото тя е доста близка с него и може да и е споделил) и дали това негово твърдение е валидно и за чайките, но един ден... О, чудо!!! Те бяха пристигнали! Видях ги... на покрива на съседната кооперация. Бяха много- цяло семейство...или две... Може би бяха избрали тази сграда, защото беше нова, висока и хубава, с огромен комин, в който се спасяваха от студа през зимата и в който малките им се чувстваха защитени и сигурни...
Наскоро след това бях на екскурзия и се запознах с един варненец. Реших да му разкажа за чайките, живеещи на съседния покрив, а той, заливайки се от смях, ми каза: "Кой знае какви гарги албиноси си видяла и си решила, че са чайки!"...
Оттогава минаха доста години. Вече не живея в същия град, а и апартаментът, срещу кооперацията с чайките, има нови собственици... Рядко ходя там, а с преспиване- още по-рядко. Това лято обаче ми се наложи.
Беше през юни, а той се случи доста горещ тази година. Пристигнах на свечеряване- оставих колата и тръгнах да се разходя, дори не се качих да си оставя нещата... Към единайсет се прибрах. Апартаментът, в който щях да спя, се намираше на последния етаж, съвсем самотен на върха, със скосени тавани- и стени, огрявани от всички страни, цял ден от щедрите лъчи на слънцето. Още с отварянето на вратата ме удари такава гореща вълна, сякаш срещу мен беше насочен калорифер... Пуснах климатика за около час, но когато си легнах, го спрях и отворих прозорците. Дали защото бях на ново място, дали че ми беше топло, или по някаква друга причина, но не можех да заспя. Въртях се в леглото, а сънят все не идваше... Някъде към два, тъкмо бях започнала да се унасям, когато с крясък- колкото и глас държи- край прозореца ми прелетя чайка... Подскочих до тавана, получих сърцебиене... и не можах да заспя поне още час... Не и се сърдех! Толкова дълго я бях канила- нея и посестримите и... Сега тя беше дошла просто да ме поздрави. И кога, ако не в два през нощта? Нали ако беше дошла по-рано, нямаше да знам, че поздравът и е точно за мен!
Редактирано от !Valencia на 03.08.11 15:45.
|
За чайките!
За чайките!
