|
да се оглеждаш в моите очи, това ли искаш?
влюбих се в теб случайно, не защото не съм имала нужда, а защото ти беше случайно там, когато имах нужда. един ден в мрачния автобус на път за работа си казвах, че никога вече това чувство няма да ме споходи и колко е празен живота... нещо предателско или закачливо или може би някакъв луд Купидон поскокна през съзнанието ми, "защо не той?" ами да - защо не ти? на пръв поглед, та аз те познавам едва от месец, за да знам повече от един пръв поглед - ти си чувствителен, но и земен, преживял много беди, но и много радост, шроко скроен, точен, лоялен, добър, положителен, ... какво, какво още... еми ти си ... точно като мен.
еуфорията настъпва почти мигновено. искам те, сега и тук. разбира се чак после виждам разликите - ти слушаш чалга, послъгваш надребно, прекалено се преструваш, мързи те... а да - и най-важното не ти пука за мен. опитвам се да фокусирам къде сгреших, правя втори опит, но нищо - всичко пропада - ти още повече не се интересуваш от мен, флриртуваш с колежката ми.... какво по-дяволите ....?!? усмивката ми изчезва, трудно ми е да балансирам живота си .... последен опит да разбера не дали ме харесваш, защото вече знам, а как да се държа - а ти си обиден, че се държа хладно с теб!?! но защо по дяволите?!? искаш да се оглеждаш във влажен кравешки поглед, докато ми предлагаш стиска миналогодишна суха слама? извинявай, но не съм крава, а човек.
мога да дам някаква човещина в случай, че получа минимално зачитане на моята слабост да се разголя пред теб, някаква деликатност на мястотото на неистовия флирт с другата пред очите ми. а ти очакваш да получиш обожание? да доиш с пълни шепи и ежедневно собственото си самочувствие от мен?!? не, аз не съм крава, аз съм човек.
|
WTF?
WTF?
