Сократ е казал, че най-страшния вид незнание е да не знаеш, а да си мислиш че знаеш. То според него е причина за всички беди на човечеството по негово време ... И днес не е по-различно. Познаваш ли наистина мъжа си ? Познаваш ли мислите му ? Защо те е подтикнал да му изневериш? Живота често е различен от онова, което си мислим че е. И доказателство за това са грешките които сама си допуснала.

Наистина, тук не е клуб за морална подкрепа, а място за споделяне на мисли и чувства. Не очаквай подкрепа, а истина. Истината често е изненадваща и рядко приятна, защото сме склонни да я заместваме с желанията си докато един ден тя си върне владението над житейските ни представи по един малко или много болезнено връщащ ни към реалността начин.

И когато поставяш задача пред нас с неясни основни параметри, логично е и ние да си "изфантазираме" неизвестните според нашите представи. Така ако си била насилвана от бившия си мъж, не трябваше ли да го споменеш в първата си публикация, за да разберем драмата ти по-правилно ? Вместо това внасяш корекции в последствие, с което оставяш сянка на съмнение в искреността си. Разбира се истината си е твой личен проблем, тук просто получаваш отговор на поставената от теб задача с така предложените параметри.

Заяждането ти с някои от пишещите тук издава елементарно отношение към живота. Философският поглед би ти помогнал ...
Личният ми опит говори че желание за отмъщение не носи друго освен неприятности, които съдбата просто не смогва да изсипва на главата ми. Имах възможност да се убедя, че мислите от този вид пораждат чудовищен резултат срещу самия мен. Мисля че това е закон. В момента се уча да се съобразявам с него. Интересното е че именно когато не се занимаваш с обекта, на неговата глава се изсипват същите тези наказания, които иначе ти се иска да му се стоварят, а се стоварват на теб. Става дума за едно въздържание от действие дори на духовно ниво, което насочва махалото на равновесието в правилната посока. Бих добавил, че отмъщението като действие е полезно да се поднесе без емоции, или както казва поговорката - "отмъщението е ястие, което се сервира студено", тоест след време и без емоции. Накратко - или действаш без много да се вживяваш - с хладнокръвието на предизвиканото естествено последствие, или не правиш нищо, но и не се вживяваш в желания и емоции, защото те се обръщат срещу теб, привличаш ги.

Земля в илюминаторе

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите