Да ти кажа откровено НЕ !Не го обичам вече... Но това, което ме притеснява е, че го мразя и искам да си отмъстя... А бих искала да постигна едно по-неутрално състояне на духа и чувствата си. Бих искала да ми е безразличен, да спра да мисля за него и да намеря в себе си спокойствие и хармония...
Какво толкова лошо има в това..Затова се обръщам към хората тук. И дори се извиних в началото за низкия начин, по който съм формулирала чувствата си.
Ужасно е, че почти всички мъже реагират първосигнално. Като лешояди, видели, че на някого е пусната кръв... Аз съм тук, за да ме успокоите и да ми дадете вяра и сили, че ще изплувам. А не, за да ме раздерете на малки парчета и да ме сринете със земята..
Ти реагираш като типичен мъж. Всички така скачат, защото всеки някога си е позволявал да отритне, да отхвърли чувствата на някоя жена. И няма да си прюе, я на мъжкото его и достойнство...Да каже.. "да, това е грешно, неправилно, гадно, подло.".. Един мъж никога няма да се признае за подлец в подобна ситуация.
Що се отнася до нещастния ми страдащ мъж...А я си представи, че той с нещо ме е подтикнал да му изневеря, че ме е наранявал, че ме е унижавал, насилвал, отричал. Представи си колко гадно съм се чувствала в това семейство щом съм стигнала до там да го напусна..Никоя жена не напуска семейството си просто ей така без нищо, защто се е влюбила в друг мъж. Аз мисля, че Другият почти винаги е следствие на предишния.... или по-точно на науспеха с предишния...

Редактирано от MarlenaSS на 27.05.11 14:55.