|
Уважаеми форумци, предварително се извинявам ако темата ми ви се стори твърде пошла, шокираща или изпълнена с агресия (съдейки по заглавието). Всъщност става дума за една обикновена и банална любовна история, която за страничния наблюдател не заслужава нито внимание нито вглъбяване може би..Но тъй като заради нея се чувствам психически опустошена и направо болна пиша тук в този клуб с надеждата, че някой ще ми даде полезен съвет.
Преди три години се влюбих. На някои хора това им се случва често. Но на мене... Аз съм (бях) рационален и прагматичен човек, който не обичаше да се оставя на чувствата и моментните желания.. Но..Влюбих се без логика, без здрав разум и без видима причина. Тогава бях щастливо омъжена и имах всичко, което една жена на 40 може да си пожелае да има.. Сигурно се досещате, че кулминацията на това безумие беше раводът ми, който се подразбираше от самосебе си. Любовната ми връзка се оказа, скоро след това трудна, изпълнена с горчиви моменти, страдания, недоразумения и сразяващи разкритя за този когото обичах. Оказа се, че той ме е лъгал от самото начало и развалянето на семейста му е нещо като житейски спорт. Връщане назад към семеството ми няма. Бившият ми съпруг си е подредил живота по нов по-подходящ начин с по-подходяща жена. Децата не искат да ме знаят, защото в техните очи аз съм подла предателка. Виждам ги от време на време, но съвсем така...формално. Бившият ми любим ми съобщи, че си оставаме приятели, защото вече не се интересува от мене като от жена. За него аз съм стара (той е по-възрастне от мене с четири години) и сега вече се интересува от млади жени, (новата му приятелка е набор 81) а между нас не е имало нищо особено , просто съм си въобразила. Обясни ми още, че съм егоистка, и ме тресе кризата на средната възраст.Чувствам се разбита, предадена и сравнена със земята. Няма пари за да си позволя психотерапия, затова пия антидепресанти, които ме държат в някакви рамки на привидната нормалност. Неотдавна установих, че ме измъчва едно ужасно чувство (освен обидата и гнева) искам да си отмъстя на бившия ми приятел. Знам, че не бива да трупам грехове върху себе си и, че рано или късно съдбата ще му върне заради мен и заради всички останали жени, които са пострадали по същия начин..(познавам още три такива). Господ забавя, но не забравя. Но аз някак си не мога да дочакам... Искам сега да го видя отмъстен, поставен на мястото, което заслужава. А съвсем не ми идва даже на ум какво би било за него голямо възмездие. Той е като патките които плуват в езерото - винаги остава сух...Помогнете ми . Ще се радвам на всяко мнение и на всеки добър съвет..
|
Искам да си отмъстя
Искам да си отмъстя
