|
|
| Тема |
 Обещание! |
|
| Автор |
!Valencia () |
|
| Публикувано | 27.02.11 00:01 |
|
|
|
Преди време обещах да разкажа нещо забавно. Ето го.
Когато бях дете, живеех при баба на село. По онова време хората гледаха много животни. Във всяка къща имаше поне две-три. Купуваха зърнен фураж, за да ги изхранват.
Едни комшии си бяха поръчали от него, но понеже живееха на много стръмно място, камионът, който го докара не можеше да стигне до там и го изсипа на улицата пред нас. Разплатиха се хората, покриха купчината с черги и казаха, че щели да го пренасят на следващия ден, защото сега имали по-важна работа.
Те добре направиха, че покриха житото, но наоколо остана достатъчно и то събра всички врабчета, а и комшийските кокошки. На пиршеството присъстваше и един петел, който беше на Славови. В началото той се опитваше да наложи властта си, разгонвайки кълвящите птици, но когато се понахрани реши, че това е прекалено трудоемко занимание и аристократично им позволи да ядат... Беше през лятото и ние прекарвахме почти по цял ден на двора, което ми позволяваше да наблюдавам случващото се. Беше ми интересно.
Едни кокошки идваха, наяждаха се и си заминаваха, а на тяхно място пристигаха нови. Само петелът беше непрекъснато там. Посрещаше и изпращаше. Толкова много жито беше изял, че когато тръгнеше да върви, се олюляваше под тежестта на огромната си гуша... Беше много смешен.
Започна да се стъмнява и кокошките една по една взеха да се прибират... И петелът по едно време реши да си ходи. Хубаво, но как? Колкото пъти искаше да си тръгне, все не успяваше. Гушата така му тежеше и го дърпаше надолу, че след кратки опити да запази равновесие, накрая се предаваше, и клатушкайки се, се строполяваше на земята. Наистина беше невероятно смешен този лакомник... Накрая се отказа. Разбра, че ще прекара нощта на открито и се примири с участта си... На следващата сутрин го видях лека-полека да се отдалечава към дома си. Походката му все още беше доста нестабилна, но беше хубаво, че въобще имаше походка.
От този ден нататък, винаги когато обядваме или вечеряме и някой преяде, казва че е станал като Славовия петел. И до днес в моето семейство Славовият петел е синоним за лакомия.
| |
| |
| 
|
|
Обещание!
