|
Преди години живеех в кооперация, пред която растеше едно огромно дърво. Дървото беше толкова високо и голямо, че достигаше до покрива, а част от клоните му влизаха в терасата ми. Често-често се налагаше да ги подрязвам, не само защото не можех да минавам, а и защото, когато валеше дъжд, капките се удряха в клоните и разпръсквайки се, оставяха кални петна вурху прането ми.
Беше през март и времето се беше задържало хубаво в продължение на повече от двайсет дни. Точно хубавото време стана причина за това, което се случи по-късно.
Един ден, излизайки на терасата, видях една гугутка, която си правеше гнездо в клоните на дървото. Пренасяше клечки, сламки, сухи тревички. Моето любопитство я караше да е предпазлива, но не пречеше на работата и. Очевидно, бързаше да направи гнездото, за да си снесе яйчица и да си измъти пиленца. След два дни го завърши и аз я видях да лежи в него. Кога беше снесла яйцата не знам, но фактът, че не помръдваше от мястото си, ме караше да мисля, че лежи върху тях. Тази моя мисъл се потвърждаваше и от това, че вече не се страхуваше. Ако исках можех да я пипна. А може би се страхуваше, но майчиният и инстинкт беше по-силен. Мътенето продължи около седмица...
Една сутрин, когато се събудих, видях че вали сняг. Едри, бели парцали се сипеха от небето- мокри и тежки. Веднага отидох да видя гугутката. Беше там, в гнездото. Снегът започваше да се натрупва по дървото, огъвайки клоните му, но по нея нямаше сняг. Изглежда, допирът на снежинките с топлото и тяло ги топеше веднага... Мина около час и отново отидох да я видя. Продължаваше да лежи в гнездото, но снегът я беше покрил изцяло, превръщайки я в снежна фигура. Излизах при нея доста пъти, преди да се стъмни и винаги я намирах на мястото и. Почти се беше сляла с околната среда и само защото знаех къде е гнездото, можех да различа малкия и силует. Милата гугутка! Не помръдна от гнездото си- същински войник на пост! Беше тъжна гледка. Ужасно тъжна гледка.
Когато се събудих на следващия ден, се забързах към гугутката. Грееше слънце и топеше мокрия сняг. От нея нямаше и следа. И гнездото го нямаше. Погледнах надолу през терасата. Върху тротоара се бяха разпилели черупките на две безформено размазани, кървави яйца- неизлюпените пиленца на подранилата гугутка.
Редактирано от !Valencia на 12.02.11 23:56.
|
Спомен!
Спомен!
