О,продължавам разбира се. Това ,че пиша тук изобщо не означава ,че съм спряла или намалила темпото. През последните 2 години се превъртях през едни катаклизми, които ме накараха доста философски да гледам на нещата, така че знам горе-долу на какво мога да се надявам в моята ситуация и не се пускам в депресивни мисли. Важно ми епросто да намеря място на което да се закача. Е, имам разбира се някакви критерий, но те далеч не са толкова максималистични. Благодаря за подкрепата! Живея и се надявам... Просто понякога имам нужда да говоря за това, а не искам да омръзвам на близките си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите