Мисля, че жената може да каже какво й харесва. Мъжът може да каже кого (коя) му харесва. На пръв пъглед изглежда, че жената има предварително избистрени критерии, които ако един мъж покрива, значи е този и го е търсила цял живот. На пръв поглед изглежда, че мъжът няма точни критерии, може да каже теоретично какво не харесва в една жена - например прекалена емоционалност, истеричност или сприхавост или да каже какво харесва - усмихнатост, ведрост, добра физика, сексуална страст, присъствие. Това са фантастики. Това е вярно. Но на практика ще излезе, че мъжът ще се влюби в егати киселата кифла, а жената да създаде семейство с мъж, за когото да казва, че изобщо не е нейният тип. Може би не всеки има силите и търпението за мечтата, а може би мечтата не съществува реално. Не знам.

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"